Няма категорични данни за население, обитавало местността Узана и селата северно под нея през античността; следи от първобитен живот също не са открити. Земите между реките Янтра и Осъм биват идентифицирани като обитавани от тракийското племе кробизи, но в посочения регион няма открити данни за поселища във високата част на планината. По южните склонове на Стара планина и в котловините са одрисите, но отново няма данни за поселища високо в планината. Всички находки показват, че населените места са били в ниската част. Не са открити и следи от постройки по билната част, които да показват, че проходите са се пазели горе, на високото. Има единични находки, вероятно постройки, които обаче не са проучени и остават спорни.
Най-ранните сведения за заселване в селата на север от билото под местността Узана датират от 16-17 век. Тук идват преселници от други краища на страната, които търсят спасение от разбойниците, станали напаст за турската държава по онова време. Споменава се за преселници, забягнали след погрома на Чипровското въстание /1688 г./. Показателно по отношение на мотивите за преселване е името на едно от селцата тук. Спасета, основано от забягнал от свищовските села.
Основния поминък на балканджиите бил животновъдството, а от занаятите в тия село основно се развивало дърводелието – правели се различни изделия за бита и домакинството от дърво, които се продавали в Габрово и други градове. Със земеделие се занимавали, колкото за нуждите ма домакинството от някои основни неща – ръж, ечемик, царевица, зеленчуци.
